Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]

Днес по обяд

видя бабичка,

която се подпира на старите зидове

зад хотела -

мерна я само

с крайчеца на окото,

после имаше усещането,

че бабата е само петно,

което зидовете

всмукват

бавно и с наслаждение -

и бръчките стават повече,

и историите...

Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]

© 2002 Оля Стоянова Джакова. Всички права запазени!