напред назад Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]



Циганката


Онази жена -

шляпането на босите крака

по улицата,

уличните лампи,

които удължават сянката й

и я карат да тича върху нея,

прозрачната бяла риза -

такива ризи сигурно са носили

самодивите

или лудите -

клаксоните на колите,

камъчетата, които

се забиват по босите й крака,

плачът й,

разлюлените от вятъра

червени китайски фенери

в тъмното,

и погледите на хората след нея

и въпросите,

въпросите,

въпросите,

които биха я стигнали,

ако не тичаше толкова бързо.

 


напред горе назад Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]

 

© 2002 Оля Стоянова Джакова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух