напред назад Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]



Трамвай номер 14


Когато тя спира поглед

върху хората -

някои се колебаят

дали точно тях гледа.

Някои избягват очите й

и не пускат стотинки в шепата,

други дават нещо малко,

а тя се ядосва -

с едното око сипе клетви,

а другото казва -

мерси.

 


напред горе назад Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]

 

© 2002 Оля Стоянова Джакова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух