Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]

С годините

голата крушка в кухнята

се спуска все по-ниско -

като ореол

над главите им -

пречи им да се виждат,

пречи им да говорят -

той е светец,

а тя не вярва в него -

и обратното -

от десет години насам

голата крушка

все е виновна.

Обратно към: [Проза][Оля Стоянова][СЛОВОТО]

© 2002 Оля Стоянова Джакова. Всички права запазени!