Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Докато усуквам въже от пясък,

та с него да вържа

безумното време,

докато събирам отломки от бъдеще,

та с тях да си купя

насъщния ден,

докато издъхва от глад свободата ми,

а нейния залък

стискам аз унизен -

навярно тогава,

пред нас и пред мен,

ще изплава Атлантида...

Като сцена от ново Сътворение

пред обречена публика...

Преди да потъна - аз ще я видя.

Ще я зърна

в мътния идващ потоп:

Безлюдна република?

Мраморно царство?

Необятен храм на пазарна идея?...

Няма значение.

Но знам, че душата ми -

свободен роб -

ще намери спасение в нея.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!