Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

В памет на баща ми

Кой е виждал раждане на извор?

Земята се надига

        пред очите ти.

И храстът неспокойно се люлее.

Тревата с пукот бавно се разтваря,

отключена от светъл звън.

Побягват ужасено черни мравки.

Пада камък.

И лудо бликва

неудържима

    бистра светлина.

Това е изворът.

Обикновено земно чудо.

Понякога един живот не стига

да го видиш.

Щастливецо, отпий от него глътка,

дай му име!

Но никога не казвай,

че е само твой.

Той вече тръгна към морето.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!