|
(EN)
Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО] НавярноАко наистина душата е вечна, то значи е вечна и любовта... И аз ще изчезна, и аз ще отплувам отвъд себе си, но моята любов ще ме надживее. Вятърът ще извайва каменни профили, дъждът ще тъче нови копринени нишки, но любовта ми по-кратка от мълния, през всички пролети ще се повтаря... Защото навярно душата е вечна, но само влюбената душа.
Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]
© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени! |