|
(EN)
Съмнителна утехаТворчество... Боже! Прокрустово ложе. Накъсани мисли. Задраскани чувства. Кибритена клечка, пламнала срещу вятъра. Полет без птица. Риба с чадър. Наивна надежда, че твойта метафора ще направи света по-добър. Но мечтаното време пак не е дошло. В единствен живот умираш много пъти...
Все пак утеха - и творецът на зло също изпитва творчески мъки.
© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени! |