Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Все по-рано се будя -

преди първи петли, преди бледи звезди,

преди сетната свада

на компания луда отвън,

преди татко смълчано на сън да ми се яви -

все по-рано се будя.

Все по-често ме сепва странното чувство,

че без мен ще отплава нощта,

грабнала

малкото скъпи неща

в земната ми обител.

Страхувам се, че ще остана

в празното пристанище -

с пречупена мачта-антена,

насаме с глухонямата болка,

чуващ само

своето сърцебиене...

Сигурно,

сигурно затова

все по-рано се будя -

уморен, остаряващ,

дори на своите сънища непотребен.

И се взирам в нощта до зори...

А до мене Вселената

спи като бебе.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!