Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Напредвам всеки ден

във свойта възраст.

Напредвам шеметно

и неотклонно...

А виждам: всичко живо

пак е преди мен -

надрастват ме фиданките,

от мен садени,

най-новата трева

върви към върховете

и птиците, родени тази пролет,

подготвят полет

за далечен континент...

След мен

едно момче задъхано се движи

по дълги пътища

и сложни коридори.

Сега то носи

по-голям товар от грижи,

но онзи надпис "Изход"

ще зърне преди мен...

Не съм обиден. Нито удивен.

Напредвам, май,

в обратната посока,

в която срокът се стопява

всеки ден...

Но зная, че и тази мисъл

пак е

преди мен.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!