Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Птиче ято

се изсипа

от облачното небе

в пазвата на гората.

Стъмни се.

Забуча влажен вятър.

Блясна диамантена светкавица.

Крайпътните дървета

като царедворци със зелени перуки

ми се поклониха

до земята...

Удивен

отупах прашната си дреха...

Дали се припознаха в мен

или наистина

ме възприеха

за царя на вселената?

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!