Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Острия връх

прониза

небето.

Бликна

кървав залез.

После мракът погълна

зелените жестове на дърветата

и голямата планина

се скри в себе си...

Стъкмих огън от няколко съчки

и моята самотност стана

светещ остров в нощта.

Пламъкът забърбори

на своя древен език

и аз се размислих

за вечни неща:

за тревата, дъжда и вятъра,

за земната смърт

и безкрайния космос...

Моите мисли

просветваха и гаснеха в мен,

но искрите на огъня

излитаха в небето

и се превръщаха

в студени съзвездия.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!