Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

В нощта, гореща като фурна,

селцето трескаво се мята.

Прозорците са безсловесни,

но вън животът протестира -

гърми отчаян хор от кучета,

петлите гневно кукуригат,

с подземен глас простенват крави,

крещят врабчета,

        а щурците

скрибуцат лудо с тънки струни.

Сред тази нечовешка жега

човекът в сънища се крие.

Ала животните будуват,

не спира техния молебен -

те чакат гръм, вода да рукне

между небето и земята

и мокър ангел със опашка

в съня им

        тихо да премине.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!