Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Цяла нощ

се боря със змея.

Огромен е той.

И приказно страшен.

С дълги нокти

и люспеста шия.

С остри зъби

и силна опашка...

Аз пък с голи юмруци

се бия.

И след всяко замахване -

падам...

Но отново нападам.

Знам, че съм мравка за него -

дори да побягна

не смея...

Цяла вечност

се боря със змея.

Но внезапно усещам -

по змейски злобея,

вече никнат ми същите

зъби и нокти.

Мойте рани се крият

под сребърни люспи.

Даже чувствам, че имам

и змейска опашка...

Сам съм станал огромен.

И приказно страшен...

Ето - трепна, побягна злодеят!

Вече битката свърши...

Аз съм змеят.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!