Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Небето - ясно.

С милион звезди.

Като урок по астрономия.

Като екран на вечността...

А тук, на каменния рид,

будуват късните цветя

на лятото:

равнец, кантарион,

самотен слънчоглед...

И от едно и също цвете

смуче паякът отрова,

а пчелата - мед.

Така живее всичко на баира -

кой както може,

мигом, по инстинкт.

И аз примигвам...

За да почувствам вечността,

се взирам

във всеки отминаващ миг.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!