Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Как дотича дотука‚

моя лоза зелена?

Между върха и полето‚

между пръстта и небето

трепкаш като антена.

Дълго стебло усукваш‚

търсиш въздух просторен -

в троскот и лай на куче

тихо забила корен...

Как оцеля точно тука‚

моя лоза зелена?

Долу земята е суха.

Горе извира вселена.

Денем мълчиш омърлушена -

зрънце дори не роди...

Нощем те гледам отрупана

с гроздове от звезди.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!