Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Зиме змиите

заспиват дълбоко в земята -

сплетени в кълба,

като корени неподвижни...

Корени на дърво,

което никога не е пониквало,

но е давало плодове.

Когато небето стане

тънко и прозрачно,

когато тялото на земята се отпусне

във светло езеро от свобода,

те излизат -

студени, тъмни, роби на отровата си.

Общият им сън се разплита тихо

на единични дири -

към чуруликането зад скалата,

към шумоленето в храста,

към пътя, който размръзва от смях...

Първите цветове могат да закъснеят.

змиите не закъсняват никога.

Видя ли ги - вече зная:

настъпва пролетта.

1965 г.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!