Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Море от жажда.

Планина на прах,

в която само тънък страх

се ражда.

Самотен стрък над пясъка -

сух символ на трева...

Жестока синева,

безкрайна болка синя.

И там -

случаен облак:

дрипав просяк, обещаваш милостиня.

Пустиня...

Преминава конник -

без копитен звук,

край дюните развял бурнус трептящ...

Но тук

и ти, и той,

и двамата: един за друг

допускате, че сте мираж.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!