Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Мълчанието приближава,

пришпорило небето с бронзови звезди.

Къде са думите

и кой сега ще потвърди,

че са зелени клоните,

а пръстта - кафява?

О, съвременни рицари,

колко тънка броня е иронията!

Обидата ти прави лека драскотина,

но стрелата е отровна...

Душата се разпада на атоми,

а ти крачиш,

облечен в лъскав мрак,

сложил за случая

най-новата усмивка.

1967 г.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!