Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Не в древното предание,

а по топлите хълмове на Галилея

видях пролетно да зеленее

трънливият венец на Христос.

Самотен храст встрани от пътя.

Храст неугледен и невисок.

Разперил като хищна птица

безбройни нокти

под листенцта си нежни...

Готов да се извие пак

и да кацне яростно върху челото

на някой нов пророк...

Да, от такива клонки бе изплетен

бодливият ореол на мъченика,

тръгнал да изстрада сам

греховете на света огромен...

Отново идва пролетта -

ще се повтори с празнични камбани

денят велик

на Възкресение Христово.

Но виждам -

и трънливият венец

край пътя за Голгота

възкръснал е отново.

Март 1995 г.

Галилейското езеро

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!