Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Червен, надут и златоперест,

зелен, искрящ и гласовит -

под ножа се замята вчера

красавецът на Слънчев рид.

Кокошките следяха плахо

как му изтичаше кръвта.

Перата му се разпиляха

подобно есенни листа.

И влезе гол в казана адов -

курбан за именит светец.

Не се учудвам, че пострада...

Бе лична птица. Хубавец.

В живота полудува доста,

разбунил селския покой...

В ухото на самия Господ

ще кукурига вече той.

Ще оправдава греховете ни

със своя глас звънлив и смел...

Не знам доколко сме човеци.

Но той бе истински петел!

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!