Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Отдясно

проблясва небесен огън.

Чер облак се срутва

отвъд върховете.

Отсам пък

лявата ръка на Бога

спокойно засява

птици

в полето.

Знам - пътят на мълнията

не се повтаря.

А птицата търси

най-тихото зрънце...

Отдавна усещам

везната прастара -

аз също живея

между буря и слънце.

И в мене просветват

такива чувства,

които угасват

отвъд битието...

Намерил пътека,

по хълма се спускам.

Под блясък на мълния

слизам

в полето.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!