(EN)

 

напред назад Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Врата


Когато иде вятър,

дърветата проскърцват

като врати, открехнати

към синьото небе.

А там безшумно плава

слънчев самолет

и дирята му се разпада

на странни йероглифи...

Сега се мъча да отгатна

какво ми носи следващият  миг -

любов, надежда, страх

или болка непозната?...

Нали човек е също

една открехната врата

към синевата?

Жадувам да съм лъч от светлината.

Мечтая

да съм част от вечността...

Не е измислица там слънцето.

Звездата не е символ,

а звезда.

И правото да мисля вред вселената

е мойта свобода.

 

1988 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух