Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Колкото и високо

духът да лети,

тялото остава

на земята -

при тревите и камъните,

при любовта и умората,

при водата и хляба.

Човеко,

огледай се наоколо:

една-единствена капка

ще ти разкаже да реката,

в мрака

единствен лъч

ще ти спомни слънцето,

до всяка истина

може да се отиде пешком.

Твоята сянка

е хванала нозете ти

и те дърпа към жилавата глина,

към бляскавия асфалт.

Но хоризонтът минава

точно през тебе.

Бъди безкраен!

1984г.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!