(EN)

 

напред назад Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Будна кома


Разпилях във въздуха

всички свои думи

и вече нямам понятие за нищо.

Отварям безмълвно уста,

но сякаш вятърът диша вместо мен.

Упорито мигам

сред въртопа на мътния живот,

но никой не допуска,

че съм в будна кома...

 

В моя спомен

само сенките на дърветата цъфтят

и пеещи гарвани си обещават

нещокатолюбов.

Далече съм от първата целувка

и презрително ме отминава

последната скръб.

Всъщност - гледам,

без да бъда видян,

чувам,

без да бъда изслушан от някого.

Вече не мога да разделя

сушата от водата,

мрака от светлината,

доброто от злото...

И не зная как да ви дам знак,

че съм в будна кома.

 

1994 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух