Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Признавам си -

бях небрежен приятел.

Ала добре си подбирах

враговете.

В сравнение с тях сега изглеждам

свръхчестен, красив и даже синеок.

Тяхната ярка посредственост

осветява

моите дребни таланти.

В сравнение с тях

продължавам да бъда

любимец на квартала,

почти роднина на Шекспир,

мечта за всяка домакиня.

Боже мой!

Все те бълват глупостите,

които аз премълчавам,

все те затъват сладко в далаверите,

които аз не смея да започна...

Всъщност

моите чудесни врагове

са второто ми Аз.

А първото ми Аз

презрително ме гледа

и постепенно се превръща

в мой враг.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!