Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Напоследък си мислех,

че аз - наивният,

аз - баламата,

аз - вярващият в големи истини

и живеещ с дребни банкноти,

аз - готовият да прегърне

разпплакан вълк

или усмихната акула,

аз - все още неразбралият,

че шумоленето на парите

е по-силно

от гръмотевиците на Страшния съд -

та мислех за себе си аз,

че моето място

е вече в музея...

Уви! Днес видях -

изчезнал е, няма го музеят.

Превърнат е

в луксозен нощен клуб -

с висок куверт и лъскава охрана...

Не ми остава нищо друго,

освен

да продължа да бъда

крачеща безцелно

музейна ценност.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!