Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Наречете ме весел безделник,

но спасителен остров открих -

         стадионът

е пуст в понеделник.

Необятен. Свободен. И тих.

Синевата в очите ми гледа.

По безкрайната пътека вървя.

Няма загуба.

         Няма победа.

Тишината дъхти на трева.

Всички дяволски страсти изпитал,

пия въздух прохладен и чист.

Днес ще бъда единствен зрител

там на оня незнаен спортист.

Блясва копие тънко и остро

на момчето в античния жест.

И над моя спасителен остров

литва устремно слънчева вест.

Ти надмина, момче, шампиона!

Ти прониза отвъдна трева!

И понеже е пуст стадионът,

само аз

         ще запомня това.

Само в мен ще трепти всекидневно

светлината на полета лек...

Защитавай ме, копие древно,

във жестокия

           атомен век!

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!