Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Не отлитащия миг

ме вълнува,

а застиналият кадър

вляво от мен,

между края и безкрайността,

в средата на път за никъде...

Планините, слезли

от небето,

нагазват в море от златна есен.

Птиче ято

минава над тях

като езически клинопис.

А сивият облак,

приклекнал отсреща,

ги снима със своята

ярка светкавица...

Все още не зная -

дали изобщо ме има

някъде в кадъра.

1990 г.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!