(EN)

 

напред назад Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Някъде в кадъра


Не отлитащия миг

ме вълнува,

а застиналият кадър

вляво от мен,

между края и безкрайността,

в средата на път за никъде...

Планините, слезли

от небето,

нагазват в море от златна есен.

Птиче ято

минава над тях

като езически клинопис.

А сивият облак,

приклекнал отсреща,

ги снима със своята

ярка светкавица...

Все още не зная -

дали изобщо ме има

някъде в кадъра.

 

1990 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух