Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Дали говоря или се крия от думите,

Дали въздишам отчаяно

или крещя от радост,

дали навеждам глава над своите грижи

или зяпам безцелно през прозореца -

лети животът ми (не е банална метафора),

лети животът ми

с реактивна безвъзвратност.

Летят моите безкрили жестове,

летят моите падения,

превръщат се в летящи спомени

моите мъдри планове за утре...

Може да съм потънал

някъде в себе си

може да съм оглупял от любов

или вцепенен от скръб -

животът ми лети с космическа изчисленост.

Аз съм само пътник

в летящ ден, в летяща нощ.

Не питам за посоката

в необятния пейзаж.

Нямам представа - отивам или се връщам.

Но зная, че ми предстои

Голямото приземяване,

в което човек

разгадава небето.

Обратно към: [Дърво и птица][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1999 Георги Константинов. Всички права запазени!