напред назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Езеро


Тя излезе

от тъмното езеро,

пълно с утринни сенки

и нейното мургаво тяло

внезапно заблестя.

Видя ме.

Усмивката й падна

и звънна

на мокрите камъни...

Размаха ръцете, поиска

да се прегърне сама.

Една удивена русалка -

сътворена от капки

жена...

Безмълвно

отминах по хълма.

Бяхме изплували

от едно и също езеро,

но в различни

времена.

 


напред горе назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух