Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Не биваше да остарявам.

Минах се.

Допуснах тъпа грешка.

Сега съм

побеляващ дебютант

в безсмислена пиеса,

вярващ атеист,

самотен Дон Жуан,

накуцващ кон, потърсил

паша сред пустинята.

Не биваше да остарявам.

Минах се.

Сега живея

в глух и тъмен вакуум,

размесил прашни спомени

с банална тръпка

за насъщния...

Не смея

да се видя в огледалото.

Не искам и да чуя

своя глас...

Така живея аз.

Сега внимавам -

да не ми направи

мръсен номер

и смъртта.

Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 2001 Георги Константинов. Всички права запазени!