напред назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Есенно сърце


Слязла от раменете ми,

планината

трепти в дъха ми

като перце.

Пия синева, дишам вятър,

размахвам ръце

по хребета на Октомври.

Боже, толкова човечен

изглежда светът,

щом наоколо няма

хора!

Няма ги

ледените погледи.

Няма ги

отровните думи.

Даже злото ми сърце

остана някъде долу...

И сърцето на есента

е това малко,

сърцевидно листо,

самотно пулсиращо

на дървото.

 


напред горе назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух