напред назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Аспиринов сняг


Единствена аптека сред градчето.

Момински профил.

А косата - бяла...

Това ли е момичето, което

за първи път целунах

на раздяла?

 

Защо не се обадих - сам не зная.

А тя потъна в шала си.

Отмина...

След туй мълчах в хотелската си стая.

И тъжен бе цветът

на аспирина.

 

Белееха дърветата отсрещни.

И дансингът. И лятната къпалня.

И тъжен

аспиринов сняг валеше

над моята любов провинциална.

 

Но върнах се във спомен ненадеен.

Видях се млад

на избледняла снимка...

Добре, все пак, че чувството живее

по-дълго

от една настинка.

 


напред горе назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух