напред назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Виртуален полет


Изчезва зад високите дървета

самолетът.

Но в него пак отлитам аз -

загубил сред гората свойта сянка,

забравил в синевата

свойто име...

И пак посрещам изгрева

над спящата планета.

Пак виждам стръмен водопад

            на хоризонта

от оранжево до тъмносиньо.

На другата страна

мълчи нощта,

изправена като стена.

Поглеждам пак високомерно

белеещите Алпи

и искам пак да чуя

сребърния шум на океана.

Отново и отново се запитвам -

кой съм аз?

Наистина ли продължава моят полет?

Когато спи Земята

под облачното одеало,

не съм ли само

неин сън?

 


напред горе назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух