напред назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Глобалната суша


Докато сънуваме,

докато ядем,

докато гримасничим

под своите маски -

на нашата

синя планета

всеки ден

сто километра земя

се превръщат в пустиня.

Неусетно пожълтява

земният атлас.

По древните хълмове

тръгват сипеи...

Сахара настъпва към нас!

Сахара в тревите.

Сахара в горите.

Сахара в душите...

Приижда суша

в човешкия пейзаж.

Увяхват чувствата.

И хуморът бяга...

А хуморът, точно той,

е последният ни шанс.

(Хумор

на латински

значи

Влага).

 


напред горе назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух