напред назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]



И все пак...


Човек е вързан за земята,

за струята вода,

за вятъра,

морето

и небето.

 

Човек е вързан за свойта сянка,

за своя глас,

за своята любов

и своята ненавист.

 

Човек е вързан за живота

с веригите на въглерода

и чувството за край

го спъва сред безкрая.....

 

И все пак,

и все пак.....

Очи притварям и усещам как

всяка земна връзка

се разпада.

Мисълта ми

преминава като тръпка

през цялата Вселена.

 


напред горе назад Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 2001 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух