Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Човек е вързан за земята,

за струята вода,

за вятъра,

морето

и небето.

Човек е вързан за свойта сянка,

за своя глас,

за своята любов

и своята ненавист.

Човек е вързан за живота

с веригите на въглерода

и чувството за край

го спъва сред безкрая.....

И все пак,

и все пак.....

Очи притварям и усещам как

всяка земна връзка

се разпада.

Мисълта ми

преминава като тръпка

през цялата Вселена.

Обратно към: [Аспиринов сняг][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 2001 Георги Константинов. Всички права запазени!