напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Есенно признание


На този свят, в житейската гълчава,

най-силно съм усещал близостта

на три неща, които изброявам:

Любимата, Приятелят, Смъртта...

Любимата - със име и без име.

Любимата със много имена.

Зелена светлина, изгряла зиме.

Среднощно слънце. Утро със луна.

Задъхан вик в мълчанието пусто.

Бодлива роза на самотен хълм,

която ме ранява с нежно чувство,

че вечното изкуство не е сън...

Приятелят - различен и еднакъв.

Със свои грижи и със собствен глас.

Но който в радостта ми не е плакал

и не е пял, когато плача аз.

С когото двойно на света живея,

но без да бъда тъмно раздвоен,

с когото общо, под една идея

върви несъвършеният ни ден...

А пък Смъртта... За нея нямам думи.

Тя може да лети и да пълзи,

да влиза тихо в празниците шумни

и да крещи в най-тихите сълзи.

Да, има Смърт! Но нека е такава -

да свърши с мен, но не и със света!

И някой друг след мен да изброява:

Любимата, Приятелят, Смъртта.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух