напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Щедрост


О, най-тъмна страст за собственост,

най-тъмна може би...

А всъщност и животът ми

не ми принадлежи.

 

Какво ми трябва повече

от залък и вода?

Едно сребристо облаче

минава над града.

 

И златни са дърветата

в покоя уморен...

По-щедра е планетата,

по-мъдра е от мен.

 

Надникнала в душата ми,

тя пита изведнъж:

Кой притежава вятъра?

А бисерния дъжд?

 

Кой е закупил собствено

парче от вечността?...

Разбрах. Напълних джоба си

със есенни листа.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух