Георги Константинов

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Щедрост

О, най-тъмна страст за собственост,

най-тъмна може би...

А всъщност и животът ми

не ми принадлежи.

Какво ми трябва повече

от залък и вода?

Едно сребристо облаче

минава над града.

И златни са дърветата

в покоя уморен...

По-щедра е планетата,

по-мъдра е от мен.

Надникнала в душата ми,

тя пита изведнъж:

Кой притежава вятъра?

А бисерния дъжд?

Кой е закупил собствено

парче от вечността?...

Разбрах. Напълних джоба си

със есенни листа.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]