|
Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО] Ти просто си длъжен...В сезонните болки, в случайните свади, в съдбовния възел на тъмни причини безмълвно си казвам: Не се изоставяй! Не давай моторчето в теб да изстине!
От себе си махай ръждата набола. Духа си напрягай до сетната става... Не се изоставяй на чуждата воля! На свойта неволя не се изоставяй!
Не се изоставяй в прегръдка щастлива. Не падай безкрайно в скръбта си дълбока... Издишвай мъглата! В снега не заспивай! Не спирай в средата на свойта посока!
Днес всяка секунда за тебе е скъпа. Години изгуби в безпътна омая... Ти толкова трудно излезе на пътя, че просто си длъжен да стигнеш до края!
Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]
© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени! |