Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Сред толкова легенди и теории

за смисъла на земния ни ден

едно дърво на хълма ми говори,

че пак е разцъфтяло зарад мен,

един поток звънливо ми напомня, че

отново чака дружеска ръка,

и сянка на безсънно водно конче

бръмчи над мойта вдигната яка...

Минава облак. Като мен небето

лицето си променя всеки час.

И пак се гонят влюбени врабчета,

тъй както любовта съм гонел аз,

и пак се вдигат от пръстта тревите,

тъй както аз съм чакал слънчев ден...

Когато този ден е победител,

не мога да се чувствам победен.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!