напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Страх


Страхувам се, че няма да успея

безстрашно

свойте дни да изживея.

Че може да се люшна в труден миг -

очи прикрил,

преглътнал своя вик,

готов сърце и мисъл да заложа,

за да спася

безценната си кожа...

Да наблюдавам тих и примерен

как Злото

се разхожда покрай мен,

да бъда жив, но с устни побелели

да шепна,

че играта то печели,

че има право дръзкият му ход,

че жалният живот

е пак живот...

А всъщност след мига коварно кратък

да бъда не човек,

а блед остатък,

загубил свойте чувства, глас и смях.

И своя страх загубил -

точно този страх.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух