Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Сърцето ми е стар модел -

ръмжи от злоба, ври от страсти.

Но тръгва с мен към всяка цел.

Дори и без резервни части.

Върви със мен под свода син

и не очаква нежни грижи...

При този доста скъп бензин

сърцето евтино ме движи.

Къде ли с него аз не бях!

И колко спътници побира:

Любов, надежда, радост, страх...

Не му е лесно по баира.

Не му е лесно в равен ден,

когато лудо го подгоня.

И всички удари по мен

личат по неговата броня.

То губи сили вече, знам.

Дори в най-бедните минути

не искам аз да го продам.

А кой наивник

ще го купи?

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!