напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



До люлката солена...


И гукане на гълъби.

И дрезгав смях на гларус.

И клони, разлудувани

от вятъра солен...

Задъхан ден ме дърпа

с весела припряност.

Изправям се.

Морето е до мен.

 

Вълните му кръстосват

бляскави рапири,

но лудостта им чезне

в топла синева.

Крайбрежно параходче

ранобудно свири

и бавно отминава...

Сънят ми е това.

 

Оставам само аз -

между вода и суша,

загледан как узрява

слънчевият плод.

И гукане на гълъби,

и смях на гларус

слушам...

До люлката солена

на целия живот.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух