напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Двойно огледало


Вярвам само в това огледало.

Щом забравено чувство ни спре,

във лицето ти засияло

виждам себе си много добре -

отразяваш очите ми, жеста,

радостта ми и нервния тик.

Даже мойта несложна прическа,

как изглежда, разбирам за миг.

И в звъна на броените думи,

между стар виц и днешен проблем,

аз внезапно отгатвам учуден,

че и ти се оглеждаш във мен -

преминава ръката ти скришом

по овалните твои черти.

и се връща далечна усмивка.

И предишният поглед трепти...

Тъй ще бъде -

         край вехтите сгради,

край дърветата с нови листа,

ще се виждаме винаги млади

в огледалото на любовта.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух