Георги Константинов

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Летище

Когато хукне самолетът

отвъд горчивата мъгла,

след теб ще полетят ръцете ми

като откъснати крила.

Със някаква неземна скорост

и моят вик ще полети...

Там - в музиката на моторите,

навярно ще го чуеш ти.

Дори дъха ми ще усетиш

сред синевата за момент...

След теб ще затрепти лицето ми

като далечен континент.

И без тъгата си предишна,

и без предишната си страст

след теб ще махам на летището...

Но няма вече да съм аз.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]