Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

В самото начало на ден

      (и в края на XX век),

от тъмен взрив повален,

      издъхва на пътя човек.

Защо точно той е избран

      да стане мишената днес?

Издъхва човекът в Ливан

      или в индианския лес.

Лежи в разрушен бидонвил

      или на централен площад -

лицето си в дланите скрил,

      застинал в димящия ад...

Умира в локална война

      по план на далечен стратег.

Издъхва. С едничка вина -

      че иска да бъде човек.

Че иска на белия свят

      по своя следа да върви,

спокоен за къшея хляб,

      достоен за думи добри.

Умира в далечна страна -

      без име, без възраст, без глас...

Но кратката новина

      се цели във всеки от нас.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!