напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Несподелената любов


Гора. Пътека, разклонена

като рогата на елен...

Една любов несподелена

аз диря в есенния ден.

 

Не е ли горе - бяла пряспа

под облачния небосвод,

или случаен дъжд я тласка

в подножие на друг живот?

 

Дали сега не заминава

със автобуса към града -

тъй както жадният за слава

отблъсва чашата с вода?

 

Дали от самота обзета,

отлита в хладни висоти

и в синевата самолетът

подобно бучка лед блести?

 

В секунда, равна на година,

напразно чакам послеслов...

Преди да дойде, си замина

несподелената любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух