Георги Константинов

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Несподелената любов

Гора. Пътека, разклонена

като рогата на елен...

Една любов несподелена

аз диря в есенния ден.

Не е ли горе - бяла пряспа

под облачния небосвод,

или случаен дъжд я тласка

в подножие на друг живот?

Дали сега не заминава

със автобуса към града -

тъй както жадният за слава

отблъсва чашата с вода?

Дали от самота обзета,

отлита в хладни висоти

и в синевата самолетът

подобно бучка лед блести?

В секунда, равна на година,

напразно чакам послеслов...

Преди да дойде, си замина

несподелената любов.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]