напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Този изгрев безкраен...


Разгадавам обратната диря

и разбирам сега удивен -

моят вчерашен ден

      се намира

на светлинни години от мен.

 

Ще разнася той в хладния космос

от сърцето ми топъл сигнал...

Или казано ясно и просто -

с още ден

 

съм сега обеднял.

 

Но светът продължава и днеска.

Зад стъклата

       друг вятър бучи,

иде облак със нова прическа,

светлината е с млади очи.

 

Този изгрев безкраен - животът -

отминава

   и пак е пред мен!...

И за спомени няма охота.

И живея във днешния ден.

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух