Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Разгадавам обратната диря

и разбирам сега удивен -

моят вчерашен ден

      се намира

на светлинни години от мен.

Ще разнася той в хладния космос

от сърцето ми топъл сигнал...

Или казано ясно и просто -

с още ден

съм сега обеднял.

Но светът продължава и днеска.

Зад стъклата

       друг вятър бучи,

иде облак със нова прическа,

светлината е с млади очи.

Този изгрев безкраен - животът -

отминава

   и пак е пред мен!...

И за спомени няма охота.

И живея във днешния ден.

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!