Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

Снежен прах.

И хлапета развикани.

Сякаш нищо не се е променяло...

И прелитат, прелитат шейните

по баира на улица "Шейново".

Падат шапки, развиват се шалчета,

профучават лица зачервени...

Сякаш вечна е само пързалката

между толкова много промени:

нови къщи объркват ми гледката,

по-високи са всички дървета...

Но пак "вардааа!"

ми викат хлапетата,

тези плевенски смели хлапета.

Мойте грижи тук нямат значение.

Мойте чувства

не струват стотинка.

Просто пак съм изтичал на "Шейново"

след прекарана бързо настинка.

В ръкавицата духам по старому.

И ме мъчи дилема позната -

на кого

сред гълчавата шарена

да открадна за малко шейната?

Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!